Строителен дневник и заповедна книга — кое е кое, кое е задължително и кое ви пази

Заповедната книга е регламентиран документ по Наредба № 3 — прошнурована, номерирана и заверена. Ежедневният дневник, който фирмата води за себе си, е друго нещо. Кое е кое, кое ви е задължително и защо вторият ви спасява при спор.

Две различни неща, които всички наричат „дневник“

Ако попитате петима души какво е строителен дневник, ще получите два различни отговора — и двата верни, но за различни документи.

Заповедната книга е регламентиран документ. Ежедневният дневник на обекта е вътрешен запис на фирмата.

Първият е задължение. Вторият е това, което ви спасява при спор. Смесването им е причината едни фирми да водят излишна бумащина, а други да нямат нищо, когато им потрябва.

Заповедната книга — регламентираният документ

Тя е Образец 4, Приложение № 4 към чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Няколко неща за нея, които си струва да се знаят:

- съставя се прошнурована и с номерирани страници и подлежи на заверка;
- представя се от строителния надзор за заверка в тридневен срок след протокола за откриване на строителната площадка;
- заверява се от органа, издал разрешението за строеж; когато то е издадено от областния управител или от министъра, заверката е от ДНСК;
- в нея вписват предписания и заповеди оправомощени лица и контролни органи; проектантът може да предпише несъществени отклонения от одобрените проекти.

⚖️ Тоест заповедната книга не е дневник на вашата работа. Тя е мястото, където другите ви дават предписания — и където се документира, че сте ги изпълнили.

Ежедневният дневник — този, който никой не изисква и всички съжаляват, че нямат

Това е записът какво се е случило на обекта днес: кой е бил, какво е свършено, какъв материал е дошъл, какво е попречило, какво е решено.

Формата му не е предписана в Наредба № 3 — той е ваш вътрешен документ. Точно затова повечето фирми или не го водят, или го водят три седмици и спират.

И точно той е този, който ви трябва, когато:
- клиентът твърди, че нещо не е правено, а е;
- възложителят оспорва количество в акта;
- подизпълнител иска плащане за дни, в които го е нямало;
- се спори кой е причинил забавата и защо;
- след две години излезе дефект и въпросът е при какви условия е работено.

⚠️ Общото на всички тези моменти: те идват месеци след деня, за който се спори. Тогава паметта не върши работа, а записът върши.

Какво трябва да съдържа, за да струва нещо

• Дата — очевидно, но без нея записът не е доказателство за нищо.
• Кой е бил на обекта — по имена, не „екипът“.
• Какво е извършено — по видове работи, за да се връзва с КСС-то и с акта.
• Снимки от деня — най-силната част; те датират сами себе си.
• Доставени материали и количества — това после засича преразхода.
• Пречки и престои — лошо време, липсващ материал, чакане на друг занаят.
• Взети решения и от кого — тук се решават половината бъдещи спорове.

Защо хартиеният дневник се проваля — и то предвидимо

• Пише се вечер или на другия ден, по памет — и точно детайлите, които после трябват, липсват.
• Стои в багажника или на обекта; при десет обекта не е никъде.
• Снимките са в телефона на бригадира, а текстът е в тетрадката — двете никога не се срещат.
• Никой не го чете, докато не потрябва; тогава се оказва, че последният запис е отпреди месец.
• Не се търси. Търсенето на „кога дойде бетонът“ значи прелистване.

Правилото, което решава дали изобщо ще се води

Дневникът не се проваля от липса на дисциплина. Проваля се от триене.

Ако воденето му изисква сядане, писане и после качване, той ще се води, докато има спокоен ден — тоест няма да се води. Ако е снимка от телефона плюс два реда, докато сте на обекта, той се води.

⚖️ Затова единственият въпрос при избор на инструмент е: по-лесно ли е от тетрадката за човека, който ще го попълва? Ако не е, всичко останало е без значение — ще имате празна система вместо празна тетрадка.

Как това работи в TemaDom

Записът се прави от обекта: дата, хора, извършени работи, снимки, доставки, пречки — от телефона, докато сте там.

Понеже дневникът е свързан с обекта, той захранва останалото: количествата се засичат с КСС-то, актът стъпва на документиран напредък вместо на паметта, а при рекламация след две години има какво да се покаже.

И има втора употреба, която не струва нищо допълнително: клиентът вижда напредъка в своя портал. Същият запис, който ви пази при спор, е и това, което го кара да не звъни през ден и да ви препоръча после.

Пробвайте на един обект

Вземете текущ обект и водете дневника една седмица от телефона. Ще усетите разликата в първия разговор, в който някой попита „кога стана това“.

31 дни безплатно, без карта.